Георги Димитров

Всеки път, когато ям кисело мляко с хляб, се сещам за Георги Димитров.
Другарката в трети клас ни разправяше тази история, не знам в каква връзка. Може би във връзка с часовете по готварство. Георги Димитров, като бил в затвора много четял. И се образовал. Не бил хаймана като нас. Също така понякога пишел, но предимно четял. Като 80% от хората в Twitter.

Прочетете още »

Брежнев

Когато бях малък, ама много малък, към 10 сантиметра да съм бил, един от Големите Въпроси беше "Какъв ще станеш като пораснеш". Не "какво ще работиш", нито дори "каква професия ще избереш", а именно "какъв ще станеш". През 1980-та хората не работеха, а ставаха. Ставаш милиционер - и край, станал си. Или пожарникар. Освен ако не ги уволнят, което беше много рядко и равносилно на природен катаклизъм, милиционерите и пожарникарите не си сменяха професиите. Поне така обясняваше Другарката в Градината.

Прочетете още »

Смърфовете

Преди малко ми звъня колегата Слави по телефона.

– Как си, – вика – чух от разни хора, дето ползват фейсбук, че си бил доста зле.

Слави не ползва фейсбук и никога няма да ползва, понеже го смята за пълна глупост. За сметка на това ползва скайп, който пък аз смятам за пълна глупост. Със Слави работим в един офис и понякога е много забавно.

Прочетете още »

Кофтито да работиш в индустрията

Сутринта бях на една конференция. Колегите от Нокия представиха една статия, относто детектирането на "червени очи" в снимките. Нали знаете, светкавицата казва "ЧАТ - фиуууу...", светлината се навира в окото на ваш близък приятел, блъсва се в ретината му и се връща обратно. В резултат на което вашия близък приятел казва "Мамка му!" и почва да мига на парцали, а на снимката излиза като вампир. Много мразя светкавици.

Прочетете още »

Странно активен

Хехехе, лудница. Twitter ми спряха (временно) акаунта поради подозрителна активност. Всъщност, account може би се превежда "сметка", така че - twitter ми видяха сметката.

Прочетете още »

Качването в самолет

По мои наблюдения, качването в самолет протича през следните обособени фази:
1. Висене. Повечето хора стоят седнали на седалките около гейта и гледат лаптопите си. FREE WIRELESS INTERNET никога не работи, а платения е 5 евро за 40 минути. Никой не цъка в интернет, но всеки иска да си покаже новия лаптоп и гледа тъпо в екрана. Няколко костюмара гледат тъпо в Word, и един - явно икономист - гледа тъпо в Excel. Останалата част са отпускари, който гледат тъпо визуализацията на Media Player. Гледането на DVD вече е демоде. Играенето на Solitaire е равносилно на социално самоубийство. Аз откачам от скука и си плащам интернета.

Прочетете още »

Денят на възраждането

По онова време трябва да съм бил пети клас. Пети клас се пише с римско V, отгоре и отдолу се слагат полегати черти, за да се знае, че е римска цифра, а не латинско V. После горе вдясно се прибавя едно кирилско В - защото бях пети "ве" клас. Атанас Боев, V^в клас, №2, дата в полето, "Работа в клас," и прочее глупости. "Работа в клас" се слага най-отгоре, за да придаде официалност на текста, нещо като да кажеш "Добър ден" на учителя или да правиш физ-зарядка преди часовете. Прилежните ученици пишеха "Работа в клас" с почти религиозно усърдие, аз написвах "Работа в к", и загивах от мързел. Мразех да пиша, но пък обичах да чета.

Прочетете още »

Колектива ме хвърли в джаза

Всичко е почти идеално, само да не бяха белите финландски нощи или да имаше завеси в бара.
Намирам се на голям пътнически кораб (лайнер е някак неприлична дума). Корабът пътува от Хелзинки за Стокхолм, на кърмата му има бар, и през панорамния прозорец се вижда пътеката отиваща си зад кораба вода. Музиката е някаква виолетова магия. Аз съм седнал в бара, пия сайдер, и се правя че не забелязвам наточените руси финландки на съседната маса.

Прочетете още »